ЗАКОН ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)

Глава първа. БЪЛГАРСКИ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г.)
Раздел I. Общи разпоредби
…
Чл. 3. (3) Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани – и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
…
Глава четвърта. СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
Раздел I. Общи положения
…
Чл. 50. (2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2000 г., в сила от 29.12.2000 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.
…

Благодаря за вниманието!

P.S. Да послужи и на всички онези, които ми мрънкат задето си ходя само с шофьорска книжка, а не нося лична карта! Гледайте си работата!

Последните въобще не са новост, но тези вече прекаляват. Ето за какво става въпрос:

• На предната вратата надписът “О.К. Супертранс” е заменен с друг в абсолютно същия стил (без червените точки) – “ОК Стилтранс”;
• Телефонният номер 9732121 е заменен с (почти идентичния) 9532121;
• На задната врата кредитната карта “Diners Club” е заменена с нещо само приличащо на кредитна карта (отново върху синя лента);
• Интернет адресът “www.diners.bg” пък е заменен от “www.bgtaxi.eu“.

Предния път, когато видях такава фалшификация, в колата се качи мъж, който най-вероятно не подозираше, че ще се вози на цена от около 4.50 лв./км (по смътен спомен). Същото се случи и с една дама този път…

Реших да видя какво аджеба има на въпросния адрес. Срамно е да си таксиметров шофьор, дори само защото се натискат да те представляват наглеци като тези, които видях там…

За мое (а и не само мое) огромно съжаление не мина поправка в Закона за автомобилните превози, с която на всяка община щещ да бъде дадено право да регламентира максималните цени, на които да бъдат извършвани таксиметрови услуги на нейна територия. Макар и в разрез с основни пазарни принципи, целта на поправката беше да пребори тарикатлъците на утайката сред таксиметровите шофьори – онази утайка, на която те дължат срамното си име и заради която на мен ми се налага на всеки чужденец (или пристигащ в столицата) подробно да обяснявам как да си избере такси. Заради същата тази утайка спирам такситата отблизо, чак когато видя за какъв автомобил иде реч. Благодарение на собствения им сайт, наглостта на тези хора (в частност на Яне Янков – председател на Националната федерация на таксимтровите водачи в  България) е стигнала до там, не просто да практикуват своята шарлатанщина, а най-открито да я защитават. А за капак – да тръгват да коват закон за автомобилните превози от името на всички таксиметрови шофьори! Естествено за себе си, не спестих коментара си в сайта им, макар и твърдо убеден (явно основателно), че този коментар ще бъде изтрит. Да видим как ще го направят обаче този път:

Неуважаеми г-н Янков,

Провокиран от поредната неориентирана дама, която видях как днес направи грешката  да се качи във ваше такси, попаднах на този сайт и респективно на тази публикация. Тя единствено потвръди убеждението ми, че хора като вас са моралната утайка на превозваческата гилдия и че единствено търпението на коректните ви колеги ви е спасявало от изхвърлянето ви от нея. И ще ви кажа защо:

1. Ако защитата на потребителите не (трябва да) е цел на всяка нормална държавна политика, “Комисията за защита на потребителите” нямаше да съществува. Ако не смятате така, вероятно идеалното за вас място е някъде в третия свят;
2. Таксита като вашите (или поне тези носещи на себе си връзката към този сайт) са си изпросили такъв проектозакон. Цената на услугата ви по никакъв начин не съответства, нито на предлаганото качество, нито на правените разходи (освен за рушвети на контролните органи);
3. Целта ви да направите бързи печалби на гърба на заблудени клиенти е повече от очевидна. Не знам какво е способно да възпита у вас наглостта толкова открито да защитавате собствената си шарлатанщина;
4. Плюете “ОК Супертранс”, но в същото време мога да ви изредя не една или две (умишлено търсени) прилики между вашите и техните тексита. Всички знаем, че причината да се качват хората при вас не е в предлаганата услуга, а защото са подведени. Възползвате се от добрия имидж, който големите фирми са постигнали и можете само да пикаете газ от яд, че това е нещо, което вие никога няма да постигнете. Освен сред себеподобните си измамници -  “ОК Супершанс”, “СК Автотранс” или там всякакви други пиявици предимно по липсващите таксиметрови стоянки на моловете и на Централна гара;
5. Колко клиенти са скочили срещу договорите с Централна автогара и двата терминала на Летище София, които по един или друг начин са си издействали големите таксиметрови компании? И колко ще скочат, ако такива като вас циркулираха там?!;
6. Не може в цялата държава (и в частност в София) таксиметровите превозвачи да могат да извършват услугата си на цени значително по-ниски от вашите, а вие да твърдите че те са под себестойността на превоза. Това би превърнало дори големите таксиметрови компании в черна дупка за пари, а те всъщност са на печалба;
7. С подобна регулация, която аз и всеки ОПАРИЛ се от вашите услуги клиент би подкрепил, дъжавата не унищожава таксиметровия бизнес, а унищожава такива като вас. А, слава Богу, вие не сте превъплъщение на този бизнес, а предимно носител на черния му имидж сред неговите клиенти;
8. Като гражданин на тази държава ме е срам от вашето съществуване и искрено се надявам гените носещи вашето нахалство и безсъвестност да бъдат изкоренени поне до толкова, че да не се налага да обясняваме на чуждестранните си приятели, че е възможно да срещнат хора като вас още с пристигането си в България;
9. Лично аз се надявам, не просто да приемат подобен закон, а “Комисията за защита на конкуренцията” да подлепне и вас, както направи с “ОК Супершанс”, поне малко от малко да остави поне намек, че действията ви, макар и некриминализирани, са неморални. (Съдържанието на думите “етика” и “морал” са неща, които се учат в рамките на общообразователната гимназиална програма, но… ако случайно сте проспали този период от живота си, може да се насочите към творчеството на Аристотел, Сенека, Кант…);
10. Много бих искал да видя някъде примерен начин на калкулиране на цените на услугата на вашите таксита, така че да оправдаят дори един лимит от 2 лв./км., каквито дори и вие не бихте платили;
11. Още по-жалко е, ако хора като вас възпитават децата си в подобен морал. И, ако децата са бъдещето на България, започвам да се ужасявам от подобно бъдеще.

Много ви се иска с два курса на ден да си уредите надник, който нормален човек изкарва при 8-часово блъскане, ама нейсе… Като ще се правите на европейски гражданин, започнете с проявата на някакъв европейски морал! Ей така, вместо да използате думата “европейско”, когато ви е изгодно. Европейски гражданин никога няма да защити безчеста кауза като вашата!

С пожелание за успехи на някой друг континент!

Повод за казаното по-горе е следната случка – действието се развива в около 21:30 (преди близо час) край пълната спирка на Орлов мост в посока Младост. Чакаме  някакъв транспорт (без значение какъв – всичките се движат по разписание различно от обявеното). Седнали сме зад спирката. Чува се трополене и на няма и пет метра от нас банда четирима комплексарчета на по 16-17 години пребиват клошар на над 50. Шутовете се стоварват по цялото тяло на човека, свил се зад бутка за билети!

Подхвърлям на Хриси да се разходим (до куките, които обикновено стоят край таксиметровите шофьори двадесетина метра по-надолу). Финалното воле в лицето на клошаря направо го преобръща, а изтърсаците се качват в току-що дошлия автобус. Битката свърши, а малките големи дрисъци на родителите си ще спят спокойно!

P.S. Куки нямаше, а камерите там не снимат! Искате сигурност при изпълнение на служебния си дълг, но, когато я имате (с подобни хлапаци), пак не сте на мястото си!

Тъй като темата всъщност индуцира избистряне на възгледите ми и върху редица други въпроси, си оставам със забележката, че това е първата от може би общо две-три публикации. Мненията изказани тук, както винаги, са лични и неангажиращи. Не гарантирам по никакъв начин за тяхната коректност.

Записваме си темата на днешния монолог и потенциалните коментари към него – “Етническият мир, разрушаването и експлоатацията му за политически и икономически цели. Теории и практика.”. Преговор с почти нищо ново, но за всеки!

В политическата ни система съществува до болка субект направо иронично наречено Движение за права и свободи.

Това, разбира се, за ДПС не беше достатъчно. Тъй като говорим за етническо движение, а турският етнос все още малцинство, необходимо се оказа създаването на нови етнически турци. Крайната цел по набирането на електорат се постига по редица начини.

• Възпрепятстване на образованието. Реално погледнато добър политик е този, който може с ръка на сърцето да каже, че има политически дивидент в образоването на населението. По-лесно е обаче, когато хората са необразовани, респективно лесни за манипулиране. Стига се до абсурда да се организират състезания по четене на Корана, а тези, които го четат, да не разбират написаното, просто защото е на арабски. Да разясни религията обаче идва духовенството, което нарежда това, което партията-майка (опс!) каже. Нещата стават страшни!;
• Заблуда за грижа за турското население. Бедните райони населени предимно с етнически турци, където отглеждането на тютюн е основен поминък, не станаха по-богати. Станаха обаче по-обречени. За времето на прехода това население трябваше да получи образование и нов поминък, защото пазарът на тютюневи изделия има трайна тенденция да се стеснява. В по-населените райони ръководени от партийни кадри назначенията по партийна линия наистина са приоритетни и дават чудесен пример за недемократичност, неравнопоставеност и манипулация. Членството в партията се превръща в една страхотна опция!;
• Младежко ДПС. Младежката организация на ДПС дава един добър начален старт за новоизграждащи се политици. Изкушаващ се оказва примерът, който ветераните дават бидейки над закона и в далаверите основно в областта на земеделието, горите и храните (?). Както сами казват, фокусът към младежта е важен и личен пример за гова е лидерът на ДПС Ахмед Доган (лидер на Турското национално-освободително движение);
• Приравняване на религиозната принадлежност на мюсюлманите с турския етнос. Изведнъж всички мюсюлмани станаха турци, не само за останалата част от обществото, но и за тях самите. Нещо, което се доказва от редица интервюта взети в смесените райони. Населението там просто не разбира разликата между етническа и религиозна принадлежност. Уви, няма и да я разберат!;
• Ромите се превръщат в турци. Да си ром е срамно! Тази необразована прослойка обикновено живееща под всякакъв хуманитарен минимум хронично се самолишава от интеграция в останалата част от обществото. Спасителният пояс за тях се оказва причисляването им към турския етнос, който особено в слабо населените райони е безкрайно респектиращ. Тук започват да вилнеят всякакви легенди от типа: “Ромите са кьосета, а турците – с брада! Имам брада, следователно съм турчин!”. Българин не е опция!

За годините на своето съществуване ДПС успя силно да политизира етноса в смесените райони, като по този начин превърна етническите турци в инструмент на симбиозата между икономическите интереси на елита в движението и политическите интереси на югозападната ни съседка. ДПС редовно се свързва с обръчи от фирми, незаконни сделки и връзки с подземния свят. Страничният ефект от това постижение  всъщност се оказа насадената в нетърпимост към турския етнос. Същата нетърпимост пък се експлоатира от логично появилите се националистически формации.

По-малкото зло е, че това създава опасност местата в парламента ни да бъдат разделени на етническа основа (като в не особено мирните ни западни съседки). Плашещото в случая е, че междуетническото напрежение се пренася там, където то действително традиционно не съществува – на масата!

Три дни по-късно (да се разбира тази вечер) решавам да повторя упражнението. Длъжен съм да призная, че отбелязах прогрес! Не, разписанието на сайта им все още не работи. И не – краткият телефонен номер за контакт отговаря по абсолютно същия начин. Затова реших да се обадя на този за абонати на националния телефон. Ще ги преживея. Набирам и чакам – някой вдига. Далечен глас наврян в шумна обстановка, сякаш час-пик в сърцето на автогарата. Тръгвам да си говоря с него, но, уви, той автоматично и монотонно ми заявява, че съм се свързал с Централна автогара и разговорът ще ми коства 0,50 лв./мин.. Трябва само да изчакам обаждането на оператор. Междувременно слушам първата мелодийка за мобилен телефон с полифоничен звук. Излъгах, не беше полифонична. Сърдита дама вдига телефона. Разговорът звучеше нещо от типа на:

- Здравейте! Бих искал да попитам за автобусите заминаващи утре към Шумен.
- Автобусите са в 6:30… 7:30… 8:00.. 9:00… 9:30…
- А знаете ли колко часа пътуват?
- Пътят е пет часа.
- Чудесно! Те ме интересуваха. Междудругото, краткият номер за контакт обявен на сайта ви не работи.
- Да, там никой няма да ви вдигне.
- Всъщност твърдението е, че телефонът на абоната не е включен…
- Трябва да изпратите SMS.
- Какъв SMS?
- С града, в който искате да отидете.
- Аха, добре. Искам също така да съобщя, че от три дни насам разписанието на сайта ви не работи…
- Вижте какво, господине, аз съм в разписанието и то работи!
- При вас вероятно работи, но на сайта ви – не. Искам само да ви го съобщя, а било там администраторите ви или друг поддържащ персонал, евентуално да вземат мерки.
- Да, добре.

Тук разговорът приключи. Една точка! Вече бях реших да напиша тази кратка публикацийка, когато даже успях да изпратя кратък коментар във формата за обратна връзка. Две точки!

Не, не съм ядосан, но се нервя, че явно е толкова безумно трудно да се правят нещата като хората! Разглеждам сайта на автогарата и наличието на разписание там като:

1. улеснение за персонала на автогарата;
2. улеснение за клиентите на автогарата;
3. възможност за ръководството на автогарата да спести от телефонисти.

Във връзка с това би било страхотно, ако нещата работиха. Да, случва се системите да се чупят и да искат известен ремонт, но… три дни?! Никъде на сайта не пише и формата в  който трябва да се изпращат SMS-и за получаване на разписанието (латиница или кирилица, пристигащи или заминаващи, дата, …). Нещо повече – не пише въобще, че трябва да се изпраща SMS! Но поне SMS-ите са на стандартна тарифа за разлика от увеличената при справка на номера за национално избиране. На дали “Централна автогара” АД (или по-скоро “Централна автоГОРА” АД) печели от това повече стотинки, отколко губи покрай разочарованите от себе си клиенти. Е, поне за левчето можеше да ми се падне леличка с поне толкова любезен тон, колкото аз се постарах да докарам въпреки неудобството създадено от екипа и.

Лошото е, че това е точно столичната автогара – онази същата без WiFi, но с неорганизирани във залата терминали, с в общия случай сърдити служителки на фирмите по касите и несъобразения с капацитета на автобусите брой места в залите… Отправната точка към вътрешността на страната на не малко чужденци – единствените, от които сме свикнали да се срамуваме!

Спекулира се тези дни с въпроса за етническата и религиозната толерантност на българите. Същата онази “толерантност”, която се изпарява моментално, когато седнем на маса, на ракия и салата, между мача и побоя над жената! Въобще толерантни ли сме или възпитани да мълчим, докато ножът не опре до кокала? И къде са корените на това възпитание?

В предишната тема стана въпрос за (политически) натрапваното равенство между етническа и религиозна принадлежност, като инструмент за насаждане на турско самосъзнание у мюсюлмани и/или български граждани от други етноси. В страницата в Wikipedia посветена на Османското владичество в България впечатление прави една от основните характеристики на това владичество: “обезправяване[то] на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята“.

Как позволихме да се случи това?

Със собственото си бездействие!

Причината за успеха на тези процеси обаче е мълчаливото им приемане в обществото.

Политиците ни имат безкрайно лицемерния навик да пред чужди дипломати да говорят за уникалната етническа толерантност, която българският народ проявява, докато в същото време в пределите на страната ни се късат да плюят по една откровено етническа партия. Изключение не прави Самият “примиер” (тогава просто лидер на ГЕРБ) преди време в прав текст защити целите на репресивния спрямо турците Възродителен процес с думите “... ако е турчин, да си отиде в Турция“. Това е онзи същият Бойко Борисов с гореспоменатата реч за толерантността. И същият, който няколко месеца преди изборите определи етническите турци и пенсионерите като “лош материал”.

Символ на толератността мнозина виждат в столицата, където само в рамките на няколко стотин метра могат да се видят джамия, синагога, православен храм и католическа църква. Да, ама точно напротив – решиха мюсюлманите да си построят втора джамия (и то далеч от центъра на града) – нещо нормално за град с такова население. Намерили са явно и пари да го направят. Чудесно! Разбира се, няколко националистически движения съзряха нов повод да натрупат дивиденти запалвайки фитила на междурелигиозни пререкания и изръмжаха. Същите тези движения не намериха нищо нередно в съществуването на две съседни католически църкви в самия център на София. Шумът от джамиите им пречил, но този от камбанариите на църквите – не. Не защитавам едните или другите, а искам да мерим с един аршин!

В същото време в редица смесени райони без преобладаващи етноси могат да се видят в съседство джамия и църква. Там нямат проблем със съжителството и там там толерантността не е политическо, а социално, постижение. В този смисъл политиката в столицата дава отрицателен пример за толерантност в останалата част от страната.

И за финал: парадоксално е, че тази “защита на християнството” идва от хора, които с поведението си са толкова далеч от християнските ценности, че сигурно лумнат в пламъци в момента, в който прекрачат християнски храм!…

Работя в “ДАВИД Холдинг” АД – фирмата-разработчик на документооборотната система функционираща в Министерски съвет (и всъщност множество други държавни и частни учреждения). Изпълнител сме и на проекта за разработка на системата за предоставяне на публичен достъп до тези документи. В частност аз съм в екипа реализирал това, което всеки в момента може да види и съм повече от ентусиазиран от резултатите. Било то и заради това, че като гражданин споделям убеждението, че прозрачността в работата на институциите е висша форма на контрол от страна на обществото.

Искам да оставя настрана всякакви чисто технически несъвършенства на системата, които в тясно сътрудничество с екипа на Министерски съвет се стремим на отстраним. Човърка ме това как хората са способни да очернят нещо, което аз лично намирам за толкова добро като идея (при все резервираността ми към Бойко Борисов като министър-председател). Наред с одобрителните коментари, имаше такива, които направо ме втрещиха:

• Картинката на началния екран, символите от които трябва да бъдат въведени, са асоциирани с потребителя и после по нея се проследява кой от каква информация се интересува. Авторът на тази глупост бе публикувал мнението си едновременно в поне две онлайн издания. В едно от тях се обясня колко абсурдни за подобни приказки, при положение, че потребителят може да бъде проследен и по глупавото cookie, IP адрес и информация от браузъра. Друг е въпросът, че разработката на такъв проследяващ модул със съмнително приложение би коствало повече от заделения ресурс;
• Има бутон “Съгласен съм” и бутон “Не съм съгласен”, а не е ясно с какво. Утре там може да пише, че предполага съгласие с някакви условия, до които потребителите нямат достъп. Авторът е същият гений, като на предишното творение, с което стига върховете на моята представа за конспиративни теории. В обяснение ще кажа, че бутоните са предвидени в случай, че има условия за ползване на предоставената информация. Тъй като обаче в момента тя може да бъде ползвана напълно свободно, такива условия няма. Следователно бутоните за съгласие със свободното ползване на информацията. Ауч!;
• Изскочиха и такива (вероятно бивши кадри на фирмата), които тръгнаха да обясняват каква била системата за документооборот зад всичко това с квалификации като “слабичка” и “правена на коляно”. Разбира се, причината да няма предложена алтернатива тук е единствено липсата на подходяща такава – нещо, доказвашо се от константно нарастващият брой клиенти.

Нямам идея за целите, които преследват такива хора с глупостите си, но аз днес съм особено горд, че съм част от екипа реализирал това!

До ушите ми достигат няколко съвсем обикновени слухове за сблъсъците на обикновени българи с родното им правосъдие. Тук става въпрос за представителна извадка от впечатленията, с които хората остават от правораздавателните органи.

Шумен. Баща налага дъщеря си с юмруци и ритници, къса обеци и пиърсинги в самия център на града и всичко това пред одобрителния поглед на майка и. Приятел на момичето вика полиция. Полицаят се кара на момичето, защото викала. Подходяща реакция на куката – отвежда всички в районното, сваля обяснения, вика представител на Държавна агенция за закрила на детето и  Детска педагогическа стая за изясняване на случая.

Русе. Непълнолетно момиче – бунтарка. Майка се опитва да я прибере от дома на момчето, при което е избягала. Никакъв шанс дори за полицията, макар същото момче да е стар познайник на пазителите на реда.

Велико Търново. Баща системно тормози бившата си съпруга и дъщеря си, не плаща издръжки, пие, бие, нееднократно влиза безнаказано в дома им, краде… В съдебната зала се оказва, че полицията, не просто не е завеждала преписки по случаите, в които е идвала, но и самите полицаи отричат да са имали подобни сигнали. Същото важи и за съседката, която ги е викала, заради среднощните скандали. Малко по-късно бащата черпи съседката в местно заведение.

Изводите всеки може да си направи сам…

Този път обаче прекалиха!

Обслужва ни малка гаражна фирма на име ЧЕЗ Разпределение България. След като четири месеца не съм получавал и една хартийка от тях, днес бях зарадван със сметка от 240 лв.! Звъннах, разбира се, на денонощния им телефон и установих, че всъщност сметката е за не четири, а за три месеца! Разликата е, че двата компютъра от преди вече ги няма за сметка на една електрическа духалка, която се пускаше от време на време по газовата криза. В същото време месечната сметка на шефа ми в Казанлък е около 30 лв., като ползва, както радиатор, така и инверторен климатик, телевизор (какъвто ние нямаме), лампи (каквито ние избягваме да ползваме и въпреки това от месец са с енергоспестяващи крушки)…

В резултат на разговора си с иначе любезната служителка установих следното:

• Моят електромер най-вероятно действително е по-стар и от мен самия;
• До края на 2008 г. ЧЕЗ трябваше да смени всички електромери, но не са го направили;
• До края на 2009 г. ЧЕЗ би трябвало да ми сменят електромера, но не е ясно точно кога;
• Ако искам да сменят електромера извънредно с мой, щяло да ми струва около 30 лв. (вероятно бъркам цифра, но не и порядъка);
• Ако искам да сменят електромера извънредно с техен, щяло да ми струва около 330 лв. (тук не бъркам!);
• Ако установя, че е направено погрешно отчитане, трябва да подам заявление за ново отчитане и сметката щяла да бъде коригирана;
• Ако се съмнявам в показанията на електромера, той се изпраща в лаборатория срещу ~70 лв., като междувременно той се заменя с контролен;
• Ако лабораторията установи, че електромерът не е наред, ми връщат 30 лв. и сметките три месеца назад се коригират;
• ЧЕЗ не са изпълнили решението на ДКЕВР за преустановяване на експерименталното тримесечно отчитане на тока;
• ЧЕЗ не са изпълнили и решението на ДКЕВР за поетапно въвеждане на ежемесечно отчитане до 30.01.2009.

Замислих се аз над следните нещица:

• Ако потребител установи, че нещо не е наред, ЧЕЗ възстановява единствено загубените суми;
• Ако електромерът ми се окаже дефектен, ще възстановят загубите ми три месеца назад, но по никакъв начин няма да се набутат да обезщетят своя (макар и неволен) опит да ме прекарат;
• Сметката ми за последните три месеца определено нямаше да е същата, ако ЧЕЗ си бяха свършили работата да сменят електромерите в установения им срок. Никой няма да ме обезщети за това.

Разбира се, звъннах още веднъж, за да потърся успокоение за душевните си терзания. Вместо това, в отговор получих следното:

• Това, което съм научил първия път, не било точно така, а всъщност аз съм се объркал, а не колежката!;
• Така например съм объркал, че не било задължение на ЧЕЗ да смени електромерите, а те самите си имали такъв план, който не спазили (“… защото не може изведнъж да се сменят електромерите на всички!”);
• Сумата от 30 лв. за смяна на стария с мой електромер всъщност била за узаконяване на нощната тарифа и била около 28 лв.;
• Сумата от 330 лв. направо ми се е причула. Нямало такова нещо (нищо, че първата служителка реши да направи справка и чете от листче). Пак 28 лв. за узаконяване;
• Можело да подам заявка за смяна на електромера в техен офис, така че той да бъде подменен извънредно, за което не дължа нищо. Супер, сега цяла София може да подаде такива заявки!

Последно?!?! Или всички сме лукови глави? Начело с Комисията за защита на потребителите?..

Ето какво се говори официално за случилото се:

• Откак е станал кмет на София, Бойко Борисов е тръби, че е твърдо против присъствието на Румен Гайтански – Вълка (собственик на фирмите официално изкупени от офшорката “Новера” през 2007 г. – “ДИТЦ”, “Волф – 96″ и “Чистота – София”) в почистването на София;
• След проведен конкурс за концесионер в няколко района на София, за които “Новера” се грижи, Столична община избира нов концесионер в лицето на австрийската фирма Заубермахер. Засегнатите фирми обжалват решенето, което би следвало да удължи концесията за чистотата на тези райони, докато съдът се произнесе и/или се проведе нов конкурс;
• В един момент столична община започва да бави плащанията си към “Новера”. В резултат на това от компанията заявяват, че спират почистването, докато всички задължения не бъдат изчистени. Към момента на изтичане на този ултиматум Софийска община е превела едва частично тези суми;
• “Новера” прекратява едностранно почистването на столицата, като към заринатите с боклук райони е и самият център на София;
• Общината превежда значителни суми от задълженията си, но от “Новера” категорично отказват да започнат отново почистването на града;
• Почистването започва да се извършва от фирми на пряко договаряне и техни подизпълнители;
• Концесионният договор на “Новера” е прекратен с единодушно решение на Столичния общински съвет;
• Някъде мимоходом се появява предложението на столичния кмет общината да изкупи част или цялата компания “Новера” (зад която неофициално продължава да стои Румен Гайтански) с цел да се създаде общинска фирма, която да се грижи за чистотата на града;

Две неща остават неясни за мен: защо общината спира плащанията си към “Новера”, след като явно имал финансовата възможност да ги извърши, и защо “Новера” спират да чистят след изплащането на дължимите суми, след като над тях бе надвиснало прекратяването на договора? Доста уверено се прокрадва мисълта, че този път може би Румен Гайтански наистина е решил да се оттегли от бизнеса с боклука. При тази ситуация идеалният вариант е двете страни да си дадат чудесен повод за прекратяване на отношенията си, след което “Новера” да бъде изкупена от най-походящия купувач от Столична община! Как това ще се отрази на бюджета и е друг въпрос. Бойко Борисов пък ще сложи в актива си цял половин решен проблем на столицата (защото въпроса със Суходол си остава) или най-малкото ще има още някого, когото да обвини за това, че не справя със задълженията си. А и наближават избори! И това ако е случайност… Аз лично не бих направил такава услуга на някой, който до вчера ме е прецаквал.

Проблемът можеше да бъде решен още при подписването на концесионния договор, ако Софийска община бе заложила в него по-строги механизми за контрол върху събирането и извозването на боклука. Спорадичните скандали с липсата на отчетност на тези дейности само показаха, че се източват пари. Да не бяха те, това си личи и по улиците на вероятно най-мръсната столица в Европейския съюз…