Шантаво пътуване ме чака - весело попръцквам си във влака. Купенцето ми нежно се поклаща, морска болест ще ме хваща. Изходих се до тоалетна и усмивката ми бързо светна. Вдъхновение от там успях да взема с простотията си влака да превзема. Без дори масурче да изкозя, олигофренията със мене возя. Възмущение от пътниците чувам, че обувките демонстративно си събувам. Странен аромат разнася се в купето от чорапки цопкали в морето. Всичко се във другия вагон изниза; скоро чакат епикриза. "Crazy Train" на Ози пак върви. На лелката от бяс носът кърви. Да простея тука най е лесно - на тавана окачил съм се отвесно. Релси из горите криволичат, а хората от нас далече тичат. Сладка мацка умно наблюдава - психолог личи ще става. Но по пътя си докат' вървим, с психоболест екзотична ще я заразим. Кондукторът пък що решил, че човек на изкуството съм бил ? Сигурно не съм във час, че стихчета творя в захлас. Опааа, с римите ще спирам - на Централна гара акустирам.
Валери Дачев,
02 Юли 2005