Кратък порив, мъничка наслада...
поток от нежност, никаква пощада.
Дървета голи, без одежди...
от наивност, глупави надежди.
Ярък блясък, напрежение...
миг мълчание, недоумение.
Изгаряща проказа -
искра от гняв и масло от омраза.
Сърце за огъня открито...
във юмрук железен, свито,
И бавничко затихващ пламък...
превърнал го във въглен, камък.
Останал от това творение...
полъх... прах ... забвение.
Стърнище ново да подхвана -
друго като че ли не остана.
Валери Дачев,
19 Апр 2005